Толкова трудно е да възпиташ дете!“ Това като че ли е

„ Толкова мъчно е да възпиташ дете! “ Това сякаш е фраза за всички времена. Но за някои е изключително настояща. Какво не е наред с възпитателните правила на поколението на нашите родители? Психолозите не без съображение настояват: всичко, което ни се случва в детството, въздейства на бъдещия ни живот. И, несъмнено, родителските неточности и педагогичен метод, който попиваме от тях - също.

Нашите родители не са имали най-безгрижното детство

Майка ни евентуално насилствено споделя за това. В историите за детството на таткото и на мама участват сложните условия, непрекъснат недостиг и доста образци за тежкия им живот – общуване на две генерации в дребна квартира, възрастни родители, доста братя и сестри, най-малко персонално пространство... Децата от ясли на детска градина (често седмично), без три години отпуск по майчинство, през лятото на лагер или при баба на селото.

Така тяхното потомство е израснало без прочувственост и глезене на желанията.

Никой не е търсил помощта на психолог

По това време всички въпроси е „ решавал “ всемогъщият Спок, който е бил пример за суровост и дисциплинираност. Няма диагнози като недостиг на вниманието, няма стрес, нито пък тревога – всичко се дължи на мързел, дебелоглав, твърдоглавие. И освен за децата, само че и за възрастните не са съществували диагнози като следродилна меланхолия и прочувствено прегаряне.

Битовите проблеми изяждат цялото свободно време

Особено, в случай че се появи дете. Защото никой по това време не е употребил еднократни пелени и автоматизирана пералня. Същото както и онлайн магазини с доставка до дома. Само малко на брой са имали коли, такситата са били непостижим разкош. В магазините е имало безконечен недостиг на артикули, а да се сготви нещо, отнемало доста време. Всички отговорности по право падали извънредно върху раменете на дамата.

Разбираемо е за какво майката не е имала нито време, нито сила да приказва за това по какъв начин е минал денят ѝ още по-малко да се интересува какво се е случило с детето в учебно заведение.

Тях непрекъснато са ги обсъждали и осъждали

Какво ще кажат хората, какво ще си помислят съседите и сътрудниците... сходни терзания въобще не са били небивалица, а действителност. При неналичието на интернет и разнородни телевизионни излъчвания, всички са се интересували какво тъкмо се случва в фамилията. И всички съветвали майките – по какъв начин да живеят, по какъв начин да се хранят, какъв брой и на каква възраст да раждат...

Потокът от препоръки, който актуалните родители получават, е незабележим спрямо този от предишното. И спрямо бурната река от упреци, които родителите ни са получавали. Така че успокойте се и не упреквайте майка си, че прави всичко неправилно.

, акомодация Мона Василева /